Румъния премина от бурно развитие в рецесия
Години наред в северната ни съседка имаше разточителни държавни разходи
Рекорден бюджетен дефицит от 9%
Строги икономии предизвикаха срив в потреблението
Преди няколко години Румъния беше една от най-бързо развиващите се икономики в Европа, но фактът, че страната е в рецесия, не е изненада за Адриан Селареану, собственик на ресторант в Букурещ, пише Блумбърг.
За да се задържи на пазара, 50-годишният Селареану смени доставчиците си и съкрати персонала, като заедно със съпругата си започна да обслужва клиентите си. Но това не било достатъчно. След 15 години заведението затваря врати поради повишени сметки за енергия, по-високи данъци и отлив на клиенти.
“Хората просто вече не могат да си позволят да идват в ресторанта, а аз не мога да си позволя да понижа цените, без да поема загуби”, каза Селареану. “Аз съм много издръжлив предприемач и съм преодолял много трудни периоди, включително пандемията, но този път всичко се натрупа наведнъж”, казва той.
Неотдавна Румъния се състезаваше с Полша за титлата на най-динамичната икономика в Източна Европа. Сега страната е изправена пред болезнено разплащане, след като години на разточителство от страна на правителството съсипаха финансите є. През последните две години Румъния заема последно място в много класации на ЕС. Страната има най-големия търговски и бюджетен дефицит, най-високата инфлация и най-високите разходи по заеми, заедно с Унгария. Политическата класа се опитва да намери приемливи решения за съкращаване на разходите. Мерките за строги икономии намалиха бюджетния дефицит, но допринесоха за свиването на икономиката за второ поредно тримесечие в края на миналата година, което поставя държавата в техническа рецесия. Доходността по румънските доларови облигации нарасна.
“Румъния е изключително уязвима на външни шокове, тъй като разходите за финансиране на бюджетния дефицит са най-високите в региона”, казват икономисти от бизнес асоциацията “Конкордия”, която представлява над 4000 компании в Румъния. “Това ограничава възможностите на правителството да подкрепя инвестициите и икономическия растеж”.
Заведението на Селареану, което сервира бургери пици и местни румънски ястия, е едно от хилядите предприятия, обслужващи потребители, които са фалирали. Само през януари най-малко 5000 компании са закрити, прекратили дейността си или са обявени в несъстоятелност, като повечето от тях са в сектора на потребителските услуги.
Спадащото вътрешно търсене засяга и големите международни играчи, като “Карфур”, която беше първата чуждестранна верига супермаркети в Румъния. Френският гигант в търговията на дребно сега продава румънското си подразделение след почти 25 години на пазара, след като през миналата година отчете нетна загуба от 21 млн. евро.
Брутният вътрешен продукт на човек от населението в Румъния се е увеличил четирикратно от присъединяването є към ЕС през 2007 г. Вместо инвестиции в инфраструктура и производство, бумът в Румъния беше движен от потребителските разходи благодарение на увеличения на заплати и намаления на данъци, инициирани от правителството. Според министъра на финансите Александру Назаре, това сега се променя.
Правителството планира да увеличи инвестициите си до рекордните 100 млрд. леи (23 млрд. долара), което е с 28% повече от миналата година. По-голямата част от тях са средства от ЕС.
“Твърде дълго нашият модел на растеж се основаваше на потреблението, подхранвано от постоянно нарастващи външни дефицити”, заяви Назаре. “Този фискален модел беше илюзия за просперитет, която подкопаваше икономическите ни основи. Решихме да коригираме тази посока”.
Сега премиерът Илие Боложан, който оглавява коалиция от четири партии с различни политически и икономически възгледи, е натоварен със задачата да намали бюджетния дефицит, който през 2024 г. надхвърли 9% от БВП. Правителството увеличи данъка върху потреблението и акцизите, което намали бюджетния дефицит и дори постигна малък излишък през януари за първи път от седем години насам.
Но прокарването на по-трудни реформи, като отмяна на някои социални помощи и данъчни облекчения, доведе до напрежение както сред избирателите, така и в правителството.
